През 19 век в Неготинска Крайна – традиционен лозарски район край Дунав се появяват редица лозарски селища – “пивнице”. Те се развиват на местата на по-стари сезонни селища, които изниквали спонтанно в периоди на интензивна работа по лозята. В тях всяко семейство си изграждало собствена винарска изба, наречена също “пивнице”. Тя му служела както за преработка на гроздето и съхранение на виното, така и за живеене