Дървените църкви на Марамуреш, строени през 18 век, говорят за изключителното техническо и художествено майсторство на народната религиозна архитектура. Открояващи се на фона на селския пейзаж, техните шпилове достигат едни от най-големите височини на строежите от този период. Външната украса е пестелива и обикновено е разположена около галерията и портала – това е дърворезба във формата на слънчеви дискове, усукани въжета и др. Вътрешността на църквите се състои от олтар, главно пространство и преддверие, които са изписани с органични бои върху дърво или платно.