Карагьоз и Хачиват е турска куклена пиеса, чието име идва от главния герой Карагьоз (Черноок). Според турския пътешественик от 17 век, Евлия Челеби, пиесата била поставена за пръв път в двореца на султана през 14 век. През 17 и 19 век, кукленото представление било широко разпространено забавление на публични места и в частни къщи.

Куклите са високи 35-40 сантиметра, със свързани крайници и са направени от камилска или кравешка кожа, оцветена или полупрозрачна. Светлина от лампа зад сцената отразява техните образи върху завеса от муселин, обрамчена с цветя. Кукловодът, наречен хаяли (въображаем), е подпомаган от чирак, който вдига и пуска завесата и подава куклите по реда на появяването им.
Главните герои на представлението са Карагьоз и Хачиват. Хачиват е възпитаник на мюсюлманско теологично училище и използва поетичен и литературен език.

Сюжетите на пиесата са винаги хумористични. Двойното значение на думите, преувеличението, играта на думи, имитирането на акценти са част от комедията. Пиесите са пълни със сатира и ирония, понякога насочени дори към държавната администрация. В определен момент от пиесата винаги се стига до бой.

Пиесата завършва задължително с диспут между Карагьоз и Хачиват. Накрая се извиняват един на друг – “Нека ни простите лошото държание” – за грешките и обидите, които понякога са съдържали пиесите. След което се обявява следващото представление.