По време на Древния Рим, базиликата е обществена сграда разположена най-често до площада. По-късно, когато християнството става официална религия, базиликата олицетворява новата вяра и представлява християнски храм. Тя е сграда с правоъгълна форма, а вътрешното й пространство е разделено на няколко части с колони. Най-често средната част е по-висока от страничните.